Спомените - това е всичко, което всъщност остава, когато някой си отиде... Но това е клопката...Спомените на никого не са перфектни или пълни... Ние жонглираме с нещата. Губим представа за времето. Ние сме на едно място... и на друго.. И всичко е като един дълъг, неизбежен момент. Точно както майка ми казваше - въртележката никога не спира да се върти.