Категории
• Мъдростта на вековете • Новата Ева • Обичам да чета • Сродни души • Красотата е навсякъде • Смехурко
Най-разглеждани
• Днес • Вчера • Последната седмица • Последният месец • Всички
Най-харесвани
• Днес • Вчера • Последната седмица • Последният месец • Всички
Моите публикации
• Нова • Предложени • Публикувани
Вход
Светлината от уличната лампа се прокрадваше през прозореца.
- Какво стана по пътя?- попита Сянката.
- Срещнах различни хора… помогнах на много от тях… болеше ме с тях… обичах с тях… изгубих много от тях…
- С теб какво се случи?- попита Съдбата. Силуетът й потъна в най - тъмния ъгъл на стаята.
- Вървях… губих се… намирах… срещнах. Него - отвърна момичето гледайки към прозореца. - Той искаше да вървим заедно по пътя… да сме едно.
Тишина… само шумът от стенният часовник й напомняше че е сама.
- Обичам го - гласът и сякаш разцепи тишината - боря се със себе си… с природата си… помагам на хората… те вярват в мен, но самата аз имам нужда от помощ… обичам… нещо умира всеки път когато го нараня… а той ми вярва… на инат ми вярва… и ме обича.
Искам го…
Ключови думи: сянка, помогнах, болеше, обичах, изгубих, съдба, силует, заедно, тишина, обичам, наранявам, искам
Категория: Сродни души
Споделено от: Лекоо Ненормално
8183
- Всички те зяпат в тази рокля - каза той Вдигнах
Обичам да чета
Ако ни e писано да бъдем заедно, щe бъдем
Сродни души
”Сами можем да направим толкова малко заедно можем
Мъдростта на вековете
Споделете ваши любими цитати, мъдри мисли и притчи
Facebook login
Печеливш за м.Април 2015
Най-разглеждани
Най-харесвани
Две неща са наистина безкрайни
:)