Сфинксът изображение на легнал лъв с човешка глава, първоначално създаден от египтяните от Старото царство.

Сфинксовете в древен Египет Концептът за сфинкс датира от времето на Старото царство на Египет. Най-впечатляващият от всички древноегипетски сфинксове е Великият сфинкс в Гиза. Сред безбройните египетски сфинксове най-големият, най-старият и най-известният е Великият сфинкс в Гиза. Намира се в платото на Гиза, в покрайнините на Кайро и е част от древноегипетския комплекс от пирамиди. Въпреки че няма доказателства, свидетелстващи за възрастта му, се смята че е изграден преди около 4 600 години. Лицето е широко и квадратно, с емблема на кралска кобра отпред. Следи от боя до едното ухо показват, че той е бил цветен.

Тялото на тази гигантска структура е с лапи с нокти и опашка, отговарящи на образа на лъв. Сфинксът има каменна плоча с релефни надписи между лапите си. Тя е поставена към опригиналния монумент по-късно от младия цар Тутмос. Надписите разказват за сън на царя, поради което и плочата е наречена „Съновна възпоменателна плоча”. Трите тунела, намерени в сфинкса не водят до никъде. Вътре няма и стаи. Непрестанните ветрове често покривали сфинкса с пясък през годините и голяма част от съществуването си е прекарал под земята. По различни поводи се е налагало да го изравят. Смята се обаче, че именно пясъкът е предпазил монумента от силните пустинни ветрове и от природните стихии.

Шешет анх, Сфинксът, символизира великия път навътре – там, където човек се завръща в Бога. Това завръщане е наречено на египетски зеп тепи, наречено е златния век. Който се завърне в своята Божествена природа, той се завръща в златния век. Това е златния век, защото Бог е вселена от пра-светлина, наречена на египетски още ахет. Тази дума има няколко превода. Външно тя означава хоризонт, обаче ако вземеш да гониш хоризонта, го няма. Вътрешният превод е остров от светлина.