- Обичам да съм с теб, защото никога не скучая. Дори когато не разговаряме, дори когато не се докосваме, дори когато не сме в една и съща стая, не скучая. Никога не скучая. Мисля, че това е така, защото ти имам доверие, имам доверие в мислите ти. Можеш ли да разбереш това? Всичко, което виждам у теб, и всичко, което не виждам, го обичам. При все това познавам недостатъците ти. Точно това е – имам усещането, че твоите недостатъци си пасват добре с моите качества. Ние не се страхуваме от едни и същи неща. Дори на нашите демони им е добре заедно! Ти струваш повече, отколкото изглежда, а аз обратното. Имам нужда да ме гледаш, за да натрупам малко повече... материя? Как се казва на френски? Твърдост? Когато искаш да кажеш, че някой е интересен от вътре?
- Дълбочина?
- Точно така! Аз съм като хвърчило, ако някой не държи макарата, фююю, политам... А ти, това е смешно, често си казвам, че ти си достатъчно силен, за да ме задържиш и достатъчно умен, за да ме пуснеш да си отида...
- Защо ми казваш всичко това?
- Щеше ми се да го знаеш..