Четири без пет
Не можеш да обичаш на инат,
дори да търсиш охладняла вяра.
Когато тротоарите звънят,
ще бързаме-по влакове, по гарите.
За да се срещнем. В четири без пет.
И весели, да тръгнем към площада.
А старецът, засвирил на тромпет,
да поздрави красивата ни младост.
Открием ли се, нека помълчим,
до четири без пет е още рано.
И някакво предчувствие горчи.
Едва ли все на двайсет ще останем.
Едва ли на инат ще ме обичаш,
след влакове, които закъсняват.
Но аз оставам онова момиче,
от прозата... което те спасява.
Най-пролетната рокля си облякох.
И в четири без пет ще чакам. Точно.
Обикнах, на инат, гласа на влака.
Животът в четири без пет започва.

Христина Маджарова