— Не съм заспал, само си затворих очите за малко — каза той.
— Никога досега, през целия си живот, не съм била точно там, където съм искала — помисли си ... и след това осъзна, че е изрекла мислите си.
— В Рим ли? — неясно попита той ...
— В това легло. В него се побира целият свят. Не искам да си отивам оттук.
— И не е нужно, скъпа. Аз няма да те пусна. Ще ти нося прекрасни неща за ядене и пиене и от време на време ще сменям чаршафите, макар че те миришат толкова хубаво от двама ни, че не ми се иска... никога няма да те пусна.

Джудит Кранц