Човекът, когото обичаме, е като зората: дава начало на новото ни съществуване. Той е и като залеза, определя края му. От това следва, че целият ни живот е като слънчев ден, който започва с него и свършва с него. Любимият човек е като началото на времето и краят му. Да живеем без него означава да пропаднем в пропастта, докато заедно с него можем да растем, да се развиваме.