Човек трябва да работи своята професия с обич. Да счита, че тя е средство, за да влезе в съприкосновение с хората. Не бива да я счита за някакъв товар. Например орехът има две черупки. Ако се отнеме външната черупка преждевременно, това е вредно за него. Когато дойде времето и орехът узрее, външната черупка пада сама. Тогава остава втората черупка. Като се посади орехът, втората черупка се разцепва и израства кълнът.
Ще ви дам превод на този пример: някои черупки са потребни за човека, докато той стане силен. Някои външни ограничения са временни. Те ще се променят, ще се сменят с други условия.
Чрез всички професии във физическия свят човек научава нещо, придобива някои добродетели.
Има един анекдот. Едно дете отишло при един голям юнак. Детето почнало да бие юнака с пръчка и му казало: „Знаеш ли, какво мога да направя? Смазвам те от бой!“ Юнакът го хваща, издига го и го обръща с главата надолу. След това го слага на Земята. Тогава детето казва: „Искам да станем приятели.“
Ако някой може да вдигне във въздуха мъчнотията и да я обърне с главата надолу, тя става вече приятел с него. Като дойде някоя голяма мъчнотия при вас, вдигнете я във въздуха и я обърнете с главата надолу. Тогава ще имате много приятели.
Това е Божественият закон на Любовта. Само чрез закона на Любовта ще можете да се сприятелявате с мъчнотиите. За Любовта няма тежка работа в света, за нея всички работи са лесни.“