Таралежите са странни птици… Докато не ги ритнеш, не излитат…"
Не знам кой е прозрял тази велика истина, но е ужасно прав.
Аз съм таралеж. И отдавна си мечтаех да полетя. Все небето ми беше в мечтите.
Е... Ритнаха ме... Полетях малко... Обаче никой не ме беше предупредил как боли приземяването.
Сега имам фрактура на щастието, три счупени прешлена на доверието, а обичта ми е на командно дишане.
Ама нали летях... Явно такава е цената на мечтите.
Имам нужда от прегръдка... Обаче кой е достатъчно луд да прегръща таралежи... Ще го боли повече, отколкото мен ме боли, навярно. Пък и никой не е обещал, че прегърнеш ли таралеж, той ще се превърне в принц. А и аз не искам да ме превръщат в принц. Ако някой ще ме превръща в нещо, бих желал да ме превърне в... Смисъла на живота си. Да... И скромност не ми липсва.
Аз съм таралеж... Време ми е... да се събудя някога, когато нищо вече няма да помня.