Сърцето плаче, но ще преболи, падат сълзи , ще преминат,
ще мине днес и ще забравиш, а утре всичко ще простиш.
Ще падне буцата заседнала, затуй недей скърби,
в безсилие не страдай, но щом искаш, си поплачи.
На никого не се сърди и никого не обвинявай,
защото всеки сам съдбата си гради,
за грешките си плаща и накрая, иска да му се прости.
Не мислил когато обидил, засегнал, наранил,
не разбрал къде сгрешил, махнал с ръка и отминал.
Отсъдил съдбата човешка, но забравил, че сам той е човек.
Какво е сторил не разбрал, дори не се замислил,
душата чужда наскърбил, и по пътя свой продължил.
Но пътищата разни са, понякога се и пресичат,
и никога не знаеш кога, къде и кой и как твоя път ще пресече.
Дали местата няма да са ви сменени!?
Дали на друго място няма да стоиш и по друг път да вървиш!?
Ще ти хареса ли и теб с присъда съща да отминат,
забрави ли, че и той човек е, че и в неговите гърди
сърце тупти, и че по същия начин боли.
По пътища различни всички вървим,
но винаги накрая, се сливат в един.
Затуй, внимавай как вървиш, къде стъпваш -
в човешката душа или по пътя свой,
и когато срещнеш някого насреща,
да не забравиш, че аз съм ти, а тя е той,
и всички заедно в смирение, в покой
в пътищата свои да вървим, и да стигнем в края,
без повод да се обвиним.