Сутрин е! Отново се събуждам рано, преди всички… за да посрещна деня и да знае, че някой го чака - нетърпеливо. Отново се събуждам рано, защото знам, че всеки ден е бял лист от страницата на моя живот. Знам, че вчера и утре не съществуват. Миналото е страница, която съм прелистила и дори и да се върна назад, тя никога няма да е същата. Защото миналото не е константа. Миналото се променя, заедно с промяната в нашата същност. Колкото повече си днес, толкова повече е и твоето минало- толкова повече смисъл можеш да извлечеш от него и толкова по-малко подвластен си на случилото се там. Утре…то не съществува. Утре не е дошло и търпеливо чака, като бял лист на рафта. Бял лист, който чака да почувстваш вдъхновение, да го грабнеш и да твориш- с цялата си същност. Днешният ден е моят бял лист и аз няма да го карам да ме чака. Днешният ден е бял лист, който не трябва да бъде забутван на някой рафт, не трябва да бъде обречен да събира прах. Бял лист, който трябва да използвам. Събуждам се рано… за да посрещна деня и да знае, че някой го чака- изпълнен с желание за живот, с ентусиазъм да създава света, към който чувства, че принадлежи. Светът, който е изпълнен със смисъл, вдъхновение и красота. Казват, че ненаписаната книга е това, което те убива. Какво остава за неизживения живот?