- Слушай, липсваш ми!
- Знам.
- И боли, когато те помня.
- А няма на кой да разкажа за онези изгубени нощи... Търся те, в очите на непознати хора, в ръце на измислени вещици и чакам да свърши времето, да се върна при тебе...
Искаш ли, да ти кажа отново думите, от които така се страхуваше?...
Тихо е, в този град на забързани стъпки, на аларми и тъжни сирени, на безименни улици и антени, дето късат с ръцете си облаци...
Слушай, защо все мълчиш и ме гледаш така замислено, какво търсиш в очите ми - там няма нищо освен теб...
- Страхувам се от пространствата по между ни...
- Но те не са друго освен думи, неизречени още...
- Сънувам те и миражно се сбъдвам в мечтите ти...
- Чуваш ли как плачат птиците, как безмълвно умират звездите ни, а вятърът чупи тревитев гнева си...
Слушай!
Помня те! Чуваш ли?
Помня как те намерих от нищо то, как дойде със измислено име, с цветове, за които не знаех и поисках да имам ръцете ти, и поисках от теб да останеш...
Помня те...
Липсваш ми...
Знаеш ли?