“
Притча за усмивката
Далеч, далеч във времето, имало една Усмивка.Тя обичала всички и Смеха, и Сълзата, и Яда, и Начумереността и дори своята доведена сестра Неискрената усмивка. По цял ден Усмивката се разхождала напред-назад по релефната бяла повърхност в търсене на приятели. Опитвала се да бъде колкото се може по-очарователна, за да направи света по-добър. Случвало се да се спъне в някой студен камък и да падне, но веднага възвръщала силите си. Нейният най-добър приятел бил Смехът. Повече от всичко обичала да се забавляват заедно. Голяма веселба наставало, когато ту единият се правил на другият, ту другият на първия...
Усмивката била известна с това, че се опитвала до промени всички към по-добро. Един ден нейната приятелка Сълзата била много тъжна, толкова тъжна, че при нея се били събрали всички да я успокояват - Тъгата, Мъката и Разочарованието, та дори и Самотата. Никой не съумял да я спре да пръска навсякъде със своята мокра перелина. Тогава дошла Усмивката. Не направила кой знае какво, просто я целунала. Оказало се, че Сълзата имало нужда точно от това - приятелска целувка. Оттогава, винаги, когато Сълзата се почувствала безпомощна се обръщала към Усмивката и заедно превръщали сивотата на лицето в красива сцена, на която се събирали всички. Редовните посетители били Шегата, Закачката и разбира се, Смехът.
Всичко около Усмивката било прекрасно. Нейната красота заслепявала всички. Най-щастлива, цяла и завършена се чувствала в компанията на други усмивки. Тогава бил нейният Рай. Но един ден Усмивката изчезнала. Никой не разбрал какво се е случило. Едни казвали, че била отвлечена от Завистта, други от Омразата, трети пък твърдели, че тя никога не е съществувала, било плод на въображението им. С нейното изчезване, всичко се превърнало в една непрогледна нощ. На нейно място застанала нейната сестра Неискрената усмивка. Тя заповядала всички да променят имената си. Така се появил Фалшивият смях, Фалшивата тъга, Фалшивият яд и т.н. Светът се превърнал във Фалшификация и вече нищо не било както преди. Само Усмивката можела да сложи край на всичкото това нещастие по света, но нея я нямало. Оттогава много от нас търсят тази загубена усмивка. Опитват се да я открият върху лицето на приятелите си, зад маската на актьора, на улицата или на работа. Малко са тези, които са съумяват да я преоткрият и запазят, а истински щастливи са тези, които са успели да спечелят на своя страна и други усмивки.
Истината е само една - Усмивката ще спаси света!
Далеч, далеч във времето, имало една Усмивка.Тя обичала всички и Смеха, и Сълзата, и Яда, и Начумереността и дори своята доведена сестра Неискрената усмивка. По цял ден Усмивката се разхождала напред-назад по релефната бяла повърхност в търсене на приятели. Опитвала се да бъде колкото се може по-очарователна, за да направи света по-добър. Случвало се да се спъне в някой студен камък и да падне, но веднага възвръщала силите си. Нейният най-добър приятел бил Смехът. Повече от всичко обичала да се забавляват заедно. Голяма веселба наставало, когато ту единият се правил на другият, ту другият на първия...
Усмивката била известна с това, че се опитвала до промени всички към по-добро. Един ден нейната приятелка Сълзата била много тъжна, толкова тъжна, че при нея се били събрали всички да я успокояват - Тъгата, Мъката и Разочарованието, та дори и Самотата. Никой не съумял да я спре да пръска навсякъде със своята мокра перелина. Тогава дошла Усмивката. Не направила кой знае какво, просто я целунала. Оказало се, че Сълзата имало нужда точно от това - приятелска целувка. Оттогава, винаги, когато Сълзата се почувствала безпомощна се обръщала към Усмивката и заедно превръщали сивотата на лицето в красива сцена, на която се събирали всички. Редовните посетители били Шегата, Закачката и разбира се, Смехът.
Всичко около Усмивката било прекрасно. Нейната красота заслепявала всички. Най-щастлива, цяла и завършена се чувствала в компанията на други усмивки. Тогава бил нейният Рай. Но един ден Усмивката изчезнала. Никой не разбрал какво се е случило. Едни казвали, че била отвлечена от Завистта, други от Омразата, трети пък твърдели, че тя никога не е съществувала, било плод на въображението им. С нейното изчезване, всичко се превърнало в една непрогледна нощ. На нейно място застанала нейната сестра Неискрената усмивка. Тя заповядала всички да променят имената си. Така се появил Фалшивият смях, Фалшивата тъга, Фалшивият яд и т.н. Светът се превърнал във Фалшификация и вече нищо не било както преди. Само Усмивката можела да сложи край на всичкото това нещастие по света, но нея я нямало. Оттогава много от нас търсят тази загубена усмивка. Опитват се да я открият върху лицето на приятелите си, зад маската на актьора, на улицата или на работа. Малко са тези, които са съумяват да я преоткрият и запазят, а истински щастливи са тези, които са успели да спечелят на своя страна и други усмивки.
Истината е само една - Усмивката ще спаси света!
