Притча за любовта и времето

На един остров живеели Щастието, Тъгата, Мъдростта, Любовта и всички останали чувства. Един ден им съобщили, че островът ще потъне, затова всички си направили лодки и отплавали. Останала само Любовта, която отложила заминаването си до последния момент. Когато островът останал педя над водата, Любовта помолила за помощ.
Първо се обърнала към Алчността, но тя се оправдала:
- Съжалявам, но лодката ми е пълна със сребро и злато, няма място за теб.
Тогава Любовта попитала Суетата, която минавала в красив кораб:
- Моля те, Суета, помогни ми!
- Не мога, Любов. Цялата си мокра, ще изцапаш хубавия ми кораб.
Тъгата минавала наблизо, но на воплите за помощ отвърнала:
- О, толкова съм тъжна, трябва да остана сама.
Щастието, заето с еуфорията си, изобщо не я забелязало.
Внезапно се чул глас:
- Идвай, Любов, аз ще те взема – рекъл един старец.
Доволна от късмета си, Любовта не попитала къде отиват. Когато стигнали сушата, старецът продължил своя път. Тогава тя осъзнала колко е задължена и попитала белокосата старица, Мъдростта:
- Кой ми помогна?
- Времето – отвърнала Мъдростта.
- Но защо?
Мъдростта се усмихнала и отвърнала:
- Само времето е в състояние да разбере колко ценна е Любовта.