Приказка за Яростта и Тъгата

"Имало някога ... едно чудно езеро.
В прозрачните му и чисти води плували риби във всички цветове на дъгата и се отразявали всички нюанси на зеленото...
До тази вълшебна и прозрачна лагуна стигали Тъгата Яростта, за да се изкъпят заедно.
Двете съблекли роклите си и влезли голи във водата.
Яростта, която бързала /Яростта винаги бърза/, се изкъпала на бърза ръка - и тя не знаела защо бърза толкова - и още по-бързо излязла от водата...Но Яростта е сляпа или поне не различава ясно действителността. И така, гола и припряна, излязла от водата и облякла първата рокля, която намерила.
Не забелязала, че роклята не била нейната, а на Тъгата...
И така, облечена като Тъгата, Яростта си тръгнала.
Много спокойна и невъзмутима, както винаги склонна да остане на мястото, на което се намира, Тъгата приключила с къпането си и без въобще да бърза - или по-точно, без да съзнава, че времето минава - излязла от езерото бавно и лениво.
на брега установила, че дрехите й ги няма.
Както всички знаем, ако има нещо, което Тъгата да не обича, то е собствената й голота, така че облякла единствената дреха, която намерила край езерото и която принадлежала на Яростта.
Разказват, че оттогава нататък ние, хората, често срещаме Яростта -сляпа, жестока, страховита и ядосана. Но ако си дадем време да се вгледаме по-внимателно, разбираме, че Яростта, която виждаме, е само маска и под дрехата й, всъщност, се крие Тъгата."

Хорхе Букай