“
Преди да се влюбиш в мен, трябва да си наясно с постоянните сривове и нощите, изпълнени с безкрайни сълзи. Трябва да знаеш за разбитото ми сърце и увредена душа. Трябва да знаеш за нуждата ми от твоята любов, както и за моята отдръпната същност и постоянен страх от това да не те изгубя.
Но веднъж влюбиш ли се в тази част от мен ще можеш да обикнеш и нежната ми усмивка и топлата прегръдка. Ще успееш да се влюбиш в начина, по който държа ръцете ти, начина, по който те гледам. Може би ще се влюбиш в това как се грижа за теб, когато си болен... как те целувам, когато си тъжен и наранен. Да се влюбиш в смеха ми и нежните думи, които ще ти казвам, за да те накарам да повярваш повече в себе си. Можеш или да се влюбиш в мен като цяло с всичките ми странни и прекрасни черти или да не се влюбиш в мен изобщо. Средно положение не съществува.
Но веднъж влюбиш ли се в тази част от мен ще можеш да обикнеш и нежната ми усмивка и топлата прегръдка. Ще успееш да се влюбиш в начина, по който държа ръцете ти, начина, по който те гледам. Може би ще се влюбиш в това как се грижа за теб, когато си болен... как те целувам, когато си тъжен и наранен. Да се влюбиш в смеха ми и нежните думи, които ще ти казвам, за да те накарам да повярваш повече в себе си. Можеш или да се влюбиш в мен като цяло с всичките ми странни и прекрасни черти или да не се влюбиш в мен изобщо. Средно положение не съществува.