Понякога просто искаш да тръгнеш нанякъде, душата ти е на километри пред теб, тя е на пътя пред теб, излязла от тялото ти, разтегнала разума ти, между тялото и самата нея. И просто тръгваш. Или я изчакваш изтощена да се прибере в очите ти, да легне в зениците ти и да ги направи по-тъжни.

Радослав Гизгинджиев