“
Понякога ми се иска да се свлека на земята, когато усетя пак тази силна болка.... от ляво.... в сърцето... когато пак нахлуе споменът за теб. Да падна изведнъж...слаба, безмълвна, самотна, изтощена. Да мечтая за теб, за небесните ти, дълбоки и нежни очи, които гледат към МЕН, пълни с любов.... за устните ти, които чакат момента да целуват - МЕН..... Да мечтая за сърцето ти, което иска само МЕН. Но това са само спомени. Прекрасни, любими мои спомени. Обичам да се връщам там: да, боли.... Боли безкрайно много, но това е цената, за да мога поне в ума си, в съня си да те видя пак до МЕН, пак да сме заедно. Ти си най-хубавият и най-тежкият ми спомен....
Магдалена Кирилова
Магдалена Кирилова