“
ПРИТЧА ЗА МЪДРОСТТА НА ХУДОЖНИКА
Някога отдавна, някъде живял прочут художник. Бил на почит, смятали го за изключително мъдър и проницателен човек, а картините му изящни и вдъхновяващи. Художникът имал ученик. С години наред ученикът показвал картините си само на майстора. Дошъл денят, в който майсторът казал на ученика си:
- Вече си готов. Народa трябва да види какво умееш и да го оцени. Вземи една от картините си и я окачи на централно място в града, така че да се види от много хора. Сложи до нея един червен молив и бележка на която пише, че ако има нещо, което не им се харесва, да го отбележат върху картината.
Ученикът така и направил. На другия ден, когато отишъл да види какъв е резултата – онемял. Цялата картина била покрита с червени кръстчета и кръгчета. Разбира се много се натъжил. Бил рисувал от сърце с толкова любов… толкова труд… Взел картината и отишъл при майстора.
Майсторът го утешил:
- Нарисувай я пак. Не унивай! Окачи я отново на същото място, но този път остави различни цветове бои и четки за рисуване. На бележката, която ще оставиш, напиши – ако не им се харесва нещо в картината, да го поправят.
Речено – сторено. На следващия ден ученикът, се изумил от гледката. Картината си останала непокътната, както и боите и четките, недокоснати. Много се зарадвал и се затичал да съобщи новината на майстора си.
Майстора го поздравил и рекъл:
- Виж сега младеж. Исках да ти покажа нещо. Първия път, ти им даде възможност да те критикуват. Направиха го безпощадно. Сигурен съм, че дори хора, които си нямат понятие от рисуване, побързаха да надраскат картината. А вторият път, им каза да те поправят, тоест да изградят нещо.
За да бъдеш градивен, са нужни знания и опит. Именно затова, никой не посмя да докосне картината, защото никой от тях не го умее. За да бъдеш уважаван, не е достатъчно да си майстор в нещо, необходимо е да си и далновиден.
Не можеш да получиш правилна оценка за своите творби, от хора които си нямат понятие за това, което правиш. За тях твоята работа не струва пукната пара. Забрави за това да искаш оценка за своя труд от такива хора и никога недей да спориш с хора, които нищо не знаят за твоя труд.
Някога отдавна, някъде живял прочут художник. Бил на почит, смятали го за изключително мъдър и проницателен човек, а картините му изящни и вдъхновяващи. Художникът имал ученик. С години наред ученикът показвал картините си само на майстора. Дошъл денят, в който майсторът казал на ученика си:
- Вече си готов. Народa трябва да види какво умееш и да го оцени. Вземи една от картините си и я окачи на централно място в града, така че да се види от много хора. Сложи до нея един червен молив и бележка на която пише, че ако има нещо, което не им се харесва, да го отбележат върху картината.
Ученикът така и направил. На другия ден, когато отишъл да види какъв е резултата – онемял. Цялата картина била покрита с червени кръстчета и кръгчета. Разбира се много се натъжил. Бил рисувал от сърце с толкова любов… толкова труд… Взел картината и отишъл при майстора.
Майсторът го утешил:
- Нарисувай я пак. Не унивай! Окачи я отново на същото място, но този път остави различни цветове бои и четки за рисуване. На бележката, която ще оставиш, напиши – ако не им се харесва нещо в картината, да го поправят.
Речено – сторено. На следващия ден ученикът, се изумил от гледката. Картината си останала непокътната, както и боите и четките, недокоснати. Много се зарадвал и се затичал да съобщи новината на майстора си.
Майстора го поздравил и рекъл:
- Виж сега младеж. Исках да ти покажа нещо. Първия път, ти им даде възможност да те критикуват. Направиха го безпощадно. Сигурен съм, че дори хора, които си нямат понятие от рисуване, побързаха да надраскат картината. А вторият път, им каза да те поправят, тоест да изградят нещо.
За да бъдеш градивен, са нужни знания и опит. Именно затова, никой не посмя да докосне картината, защото никой от тях не го умее. За да бъдеш уважаван, не е достатъчно да си майстор в нещо, необходимо е да си и далновиден.
Не можеш да получиш правилна оценка за своите творби, от хора които си нямат понятие за това, което правиш. За тях твоята работа не струва пукната пара. Забрави за това да искаш оценка за своя труд от такива хора и никога недей да спориш с хора, които нищо не знаят за твоя труд.
