“
Откога не съм си седяла ей така, без да бързам. Откога не съм си давала време да изпитам радост от разпиляна край мен красота. Да я поддържа в устата си тая радост, сякаш е вино; да извлека скритите й аромати, да запечатам спомена за възторженото ми небце и накрая да я глътна жадно, та да се влее в кръвта ми и да ме съживи отвътре...
Миа Сердарева
Миа Сердарева