В миналото някой си човек умрял, и го занесли в пъкъла. Живял той дълго време, с векове там, мъчил се и се молил на Господа да го прости. Най-после, Господ казал: „Отворете книгата на живота и вижте дали е направил поне едно добро в целия си живот“. Като разтворили книгата, намерили, че веднъж бил дал един морков на един беден човек. Тогава казва Господ: „Този човек може да бъде пуснат“. Заповядва на един ангел: „Ще му подадеш този морков да се хване той за него и така ще го изтеглиш от ада“. Обаче заедно с него се хванали и други грешници – наловили се един на друг за краката, и ангелът ги понесъл към рая; но този, чийто бил морковът, рекъл на другите: „Този морков е мой“, и щом издумал, веригата се скъсала, та всички паднали пак в пъкъла. Нека вашият морков послужи за спасението и на други хора, за да се издигнат към Небето.

Учителят Петър Дънов