Не е ли това един истински есенен ден? Само неподвижната меланхолия, която обожавам – това прави от живота и природата хармонично единство. Птиците обсъждат своите пътувания, дърветата обличат ярките или бледи нюанси на повяхването и започват да постилат почвата, така че човешките стъпки да не могат да нарушат покоя на земята и въздуха, като същевременно ни дават ухание, което действа като перфектен лек за неспокойния ни дух. Сладка есен! Моята душа е обвързана с нея и ако бях птица щях да летя навред по земята в търсене на следващата.

Джордж Елиът