"Мъжът, с когото съм на среща, не чува и дума от това, което говоря. Не че не ме слуша. Гледа ме право в очите, но не може да ме чуе. Мисли си колко силно го привличам. Чувствам как разговорът помежду ни му доставя удоволствие. Удоволствие, което дори го изненадва. Не е очаквал да бъде толкова удивен от себе си... Виждам го в очите му, жадно впили се в моите. Всъщност аз също съм изненадана... Мигът, в който сервитьорката се появява с още две питиета в ръце, го изтръгва от красивото вцепенение. Вдигаме тост за първи път тази вечер. "Взех решение – най-сетне чувам гласа му. – Искам да излезем отново тази седмица."

Мелани Ноткин