Мисля си, че не можеш да счупиш чаша, да се порежеш на някое от парченцата ѝ и после да я обвиниш, че те е порязала. Не можеш.
Не можеш да приемаш свободата си като нещо ненарушимо, докато отричаш чуждите свободи.
Не можеш да изискваш от някого нещо, което ти самият не можеш (или не искаш) да му дадеш.
Не можеш да наречеш някого егоист, защото вместо безкрайно да се грижи за твоя комфорт е решил да помисли и за своя (за който отдавна никой, дори и той самият, не се грижи).
Не можеш да вземеш една маргаритка, да ѝ окъсаш листенцата и когато от нея остане само една грозна, жълта тичинка съвсем искрено да недоумяваш какво я е променило така...
Не можеш да изчезнеш и после да се сърдиш на някого, че е далеч от теб.
Не можеш да изхвърлиш старата си тениска, после внезапно да решиш, че с нея ти е било особено комфортно и да ѝ се разсърдиш, че я няма в шкафа ти.
Или пък можеш. Не знам. Човешките възможности са неограничени.