Милиони хора са се отказали да вярват в сродната си душа. Самата аз бях една от тях. Всичко ти се струва истинско, но непълно. Смееш се, но някъде дълбоко в душата си пазиш истинския си смях; плачеш, но онези – най-горещите сълзи, остават неизплакани за някого и ги задържаш. Мислиш си, че някой ден ще изплачеш някаква болка, но това като че ли никога не се случва. Да, всички казват, че голямата любов е лъжа... Някакъв студ – неопределен, вървеше с мен през целия ми живот, който ми подсказваше, че хората търсят някого... И тогава идва моментът, в който трябва да избереш – да продължиш да се надяваш или да затвориш очи; да заспиш в себе си и да се удавиш в неизплаканите си сълзи; да заглушиш порива си за любов в смеха, който си пазил за някого.
- Ти какво избра?
- Избрах да изпитвам този студ в себе си и да се надявам, че най-важното в човешкия живот е търсенето на сродната душа. Усещам я. Усещам присъствието - неговото присъствие във въздуха.
- Защо избра това?
- Защото само този студ истински ме стопля. Това значи, че сродната ми душа е истина.