Мъничко щура, дори неприлична,
заровена в своите чудни мечти.
Такава помни ме (от всички различна)
и вечно обичаща, с дълги коси…

С голяма усмивка и винаги смела,
дете, преминаващо куп страхове.
Гоня мечтите съвсем отлетели
там във безкрайното синьо небе.

На облак се возя, раздавам Надежда
и гоня тъгата с вълшебна Дъга.
Живея живота - сама го подреждам,
отвътре ми свети, гори Любовта.

Вярвам в доброто и сляпо го следвам,
ранявам си често душата сама.
По пътя си бавничко с обич напредвам,
следвам пътека със знак “Любовта”.

Десислава Церовска