Казват времето помагало да превърнеш любим човек в отдавна прочетена книга...
Но истината е, че никой от нас не забравя любимата си книга, нали?
Четем я отново и отново и я поставяме пак на прашния рафт, но никога не забравяме как сме се смели и плакали в едно с героите от нея.
Това е, времето помага единствено да скриеш болката си в някое затънтено ъгълче на душата си.