Има Любов, която се колебае, дали да мине прага и да дойде при теб... Има Любов, която връхлита ненадейно, разбива всичко и си отива. Има Любов, която чакаш мнооого дълго, а Тя никога не идва, но има и такава Любов, която идва, за да остане едновременно и в миналото, в бъдещето - за нея си струва всяка възможна и невъзможна цена, дори и ако тази Любов опустоши сърцата ни завинаги.... По какво ще я познаем? По особеният блясък в очите. Обичането е като дишането - още с раждането го умеем, обичаме всеки, който ни се усмихне, който ни вземе на ръце и ни гушне, а после растейки ставаме по-пестеливи на обич... А страшно ни се иска, когато ни налегне самотата, когато си отидат всички приятели, когато ни напусне щастието да има някой, който да ни каже: "Аз съм тук, аз съм с теб, няма да те изоставя никога..." Толкова лесно е да се освободиш от нечие присъствие, но как да се освободиш от отсъствието на някой, когото обичаш? То е като болка, с която толкова си свикнал, че ужасно боли от това, че я няма... Любовта се страхува и ревнува от властта на времето, старите истории така я преследват и измъчват, че могат да я убият.... Всички имаме своето любовно минало - не можем да го изтрием, но можем да тръгнем на чисто - отърсвайки се от него, като си признаем: "... не си ми първия, не съм ти първата..." - сега се срещнахме - така е трябвало... В Любовта са нужни много стъпки до върха и само една до дъното... Някои хора преминават набързо през живота ни, други спират за миг и остават в сърцата ни, а после, после никога не можем да бъдем същите... Понякога не знаем, че е Любов, докато не заболи, а заболи ли - вече е късно... Казват, че Любовта не е да намериш някого, с когото да живееш, а някой без когото не можеш да живееш - познавам такава Любов. Знам какво е да се влюбваш всеки път в един и същи човек и то така щастливо и чудно като на седемнадесет и раздялата да идва само, за да ни покаже, че за тези две Сърца - раздяла просто няма... Вярвам в забранената Любов - тя няма време за нещо на дребно. Разрешава си всички посоки, одумвания, ругане, върви срещу разпиляната си съвест събира всички камъни хвърлени срещу нея и с тях, с тях гради свой свят.. Тя, кралицата, Тя блудницата, Тя, Любовта на живата смърт... Не ме е страх, когато очите на любимия погледнат малко встрани - не ме е страх, аз съм първата... Това, което казваме не наранява толкова, колкото това, което премълчаваме.. Премълчаната истина, че Любовта си отива,че света вече не е за двама, че леглото вече е тясно от легналото помежду ни отчуждение се усеща във всеки поглед, във всеки опит за нежност, най-вече в целувките... Любовта, когато се сбогува, най-силно ценим. Да обичаш малко - няма смисъл, да обичаш много - има ли кого? Понякога само посрещаш, изпращаш, посрещаш, изпращаш, като в чакалнята на гара, в която идват само чужди влакове... Има една група адски свестни мъже - тъжното е, че тази група мъже вечно е заета.... Такъв мъж не се намира лесно и аз не се опитвам, защото ще похарча толкова време, ще направя толкова опити, а за тези толкова много опити - няма да го заслужава... Такъв мъж не се търси - той сам те намира!

Мадлен Алгафари
http://www.elixiria.bg/приложна-психология/от-какво-ще-кажат-другите-до-какво-избирам-аз-
Днес с 10% отстъпка!!!