Из дневника на кокер-шпаньола:
Не се живее в тази къща. Тъкмо разбера, че всичко съм разбрал и пак излиза, че нищо не съм разбрал. И естествено, аз съм виновен.
Обаче айде сега някой да ми каже:
1. Ако „хайде“ означава да тръгвам и
2. „спри“ означава да спра на едно място
То какво трябва да значи: „Тервеле, хайде, спри се, бе!“? Аз какво да правя – да хайдя или да спра? М? М? Никой не знае, нали? И стопаните не знаят, ама се правят на умни.
И това не е единственото. Всеки знае думата „навън“. Като кажат „навън“ аз се нареждам на вратата и лая да побързат. Като кажат „спиш“ и отивам в леглото си. Ооообаче като кажат „Тервеле, ще спиш навън“ как да си взема леглото на разходката? Как?
А най-страшното – като ми кажат „Всичко ли изяде? Бравоо“ ме почесват зад ушите. А като кажат „Браво бе, всичко ли си изял!“ – стоя наказан в ъгъла. И после нямало било двоен стандарт. Хем "браво", хем - наказан.
Не мога да ги разбера тия хора. Честно. Едвам ги изтрайвам, ама нали съм им водача на глутницата… не мога да ги напусна.
Дълг, какво да правиш.