"Защо котката е недоволна от кучето? Защо не може да го търпи? Котката е много чиста, но и голяма егоистка и дипломатка. Като влиза вкъщи, тя се обръща натук-натам, промъква се леко, стъпва тихо, незабелязано, умилква се, с цел, да заеме хубаво място – на меко и на високо. Тя е образец на краен егоизъм. От хиляди години живее тя около човека, но е запазила своята самостоятелност. В това отношение, кучето е крайно привързано към господаря си, но без усет към чистота. Котката се привързва към къщата, а кучето – към господаря си. То е готово да умре за него. Котката не харесва привързаността на кучето, а кучето не харесва нейния егоизъм. Като види кучето, котката настръхва и казва: Аз не се нуждая от твоето приятелство. За да запазя своята самостоятелност, трябва да бъда далеч от тебе." 1
"Аз виждам в котката нещо много хубаво и благородно. Тя е чиста. Преди да влезе в къщата, тя изчиства краката си. Етикеция има тя. Много от съвременните хора влизат в къщата си с нечисти крака и обуща. Котката, докато не се изчисти, не влиза. Тя ще оправи костюма си, и тогава ще влезе. Другояче не влиза. В котката има съзнание. Ние казваме: „Котки са те." Според мене в някои отношения в котките има нещо специфично чисто и хубаво. ...
Има нещо, което котката предава от себе си. Нейните мисли и нейните чувства се предават. Щом котката е неразположена и се уплаши, тя предава своите чувства и на човека. Щом пък човек е неразположен, и тя става неразположена. Затова тези, които са нервни, добре е да имат една котка в дома си." 2
"Щом дойде до яденето, котката е много нетърпелива. Изведнъж, една мишка с козината, с червата, нагълта я. Та когато някой път казвате за някого, че той има котешки характер, това е по отношение на яденето. Ако котката както добре хигиенично живее, ако и така хигиенично знаеше да се храни!" 3
"Котката е емблема на външните етикеции. По обноски, по чистота можем да я вземем за пример, но в хигиенично отношение, за яденето, няма да се допитвате до нея." 4
"Кучето е символ на верност и приятелство. То обича човека и му остава вярно. С това кучето изплаща греховете си." 5
"Кучето е образ на привързаност – откъде е останало това чувство у него? Това е един психологичен феномен и ако хората биха имали дори привързаността на кучетата, биха живели много по-добре. У кучетата, освен чувство на привързаност, има и чувство на кавалерство: едно мъжко куче никога няма да сдави някое женско, благородство има; може да има някои изключения при дресираните кучета, но поне аз не съм видял. Между хората така ли е? Значи в кучето има едно благородно чувство на привързаност и чувство на самосъзнание, на дълг към противния пол. Хората трябва да вземат тези качества за пример." 6
"Често кучетата допринасят нещо, понеже облагородяват хората, които са груби. Които имат кучета, придобиват малко техните качества. Ние казваме, че кучетата са груби, но хората са много по-груби от кучетата. ... " 7