Жената, приятелю, е китара. Където и да я докоснеш все звъни. Тя е направена просто за любов. Да докосваш струните й не е достатъчно, трябва да го правиш с чувство. Колкото повече чувство вкараш в нея, толкова по-добре звучи. Направиш ли това, тя се влюбва в ръцете ти, а ти в гласа й. И запомни от мен едно. Опитните китаристи са такива, не защото са сменяли множество китари, а защото са свирили дълго време на една, но с много чувство. Защото са опитали от всичко с нея. И да знаеш, че не всичко е ноти, иска се и сърце. Китарата не иска толкова учебник, колкото страст и силни ръце.

Ивайло Захариев