Една кратка но поучителна история.
Две души някога свързани, но тръгнали по различни житейски пътеки се срещнали след дълга раздяла. Решили да си спомнят какво са изпитвали един към друг, първата им среща била кратка, затрогваща и много приятна, като завръщане в бащината къща. Дали си още един миг заедно, в един дъждовен ден да се срещнат отново. Едната чакала сред падащите капки дъжд, забравила студа и всичко друго с една едничка мисъл, да срещне другото си Аз. Изминали минути, часове и в падналия мрак, душата най-сетне проумяла, че този който чака е останал някъде далеч... Единствено дъжда видял сълзите и, обгърнал я нежно и прошепнал:
- Този, който чакаш отдавна е продължил пътя си, време е и ти да го направиш.
Тя изтрила сълзите си и отговорила:
- Когато го срещнеш отново, предай му да не се оглежда и да не търси спомена за мен, защото онзи миг го няма вече...
В онази нощ тя оставила сърцето си там и никога не се обърнала назад.....