Един човек, велик човек, борец за свобода, странствал из планините и отседнал за през нощта в един хан. Останал смаян, защото в хана имало един прекрасен папагал в златна клетка, който неспирно повтарял:
- Свобода! Свобода!
А мястото било такова, че когато папагалът кажел думата ,,Свобода!,, тя продължавала да ехти в планинските долини.
Човекът си помислил: виждал съм много папагали и съм си мислел, че може би искат да се освободят от клетките си..., но никога не съм виждал такъв папагал, който цял ден от сутринта до вечерта, докато заспи зове единствено свободата. Дошла му наум една идея. Посред нощ станал и отворил вратата на клетката. Собственикът на папагала бил заспал дълбоко и той му прошепнал:
- А сега изчезвай.
Но бил много изненадан, че папагалът си останал в клетката. той отново му казвал:
- Забрави ли за свободата? Просто излизай! Вратата е отворена, а господарят ти е заспал, никой няма да разбере. Полети в небето, цялото небе е твое.
Но папагалът така здраво се бил вкопчил в клетката, че човекът го запитал:
- Какво има? Да не си луд?
Опитал се да го извади със собствената си ръка, но папагалът започнал да го кълве, като в същото време крещял;
- Свобода! Свобода!
Долините ехтели и кънтели в тишината на нощта. Но човекът също бил упорит, той бил борец за свобода.
Измъкнал папагала навън и го хвърлил в небето, и бил много доволен, макар ръката му да била наранена.
Папагалът го бил накълвал толкова силно, колкото можел, но човекът бил страшно доволен, че е освободил една душа. и си легнал да спи.
на сутринта, когато се събудил, човекът чул папагала да крещи:
Свобода! Свобода!
Помислил си, че вероятно папагалът е седнал на някое дърво или скала. Но когато излязъл, видял, че той си седи в клетката. Вратичката й била отворена.

ОШО