Един древен владетел често размишлявал за смисъла на живота. Той дълго се занимавал със същността на доброто и злото. Един ден му хрумнало следното: Поръчал на своя слуга да донесе най - добрите и най - ценните органи на тялото.
Слугата са върнал със сърцето и езика на едно животно. Господарят погледнал органите, замислил се какво представляват и решил да изпита слугата си, като го накара да донесе, този път, най - лошите и неприятни органи. Слугата отново донесъл сърце и език.
Учуден господарят го запитал:
- Ти смяташ, че сърцето и езикът са най - важните и в същото време най - неприятните ? Как е възможно това?
Слугата отвърнал:
- Ако мислите и чувствата са чисти и идват направо от сърцето, изразени чрез езика и истината се казва открито, то те са най - ценните органи. Човекът който ги притежава е здрав и щастлив. Ако сърцето се е превърнало в гроб, където се погребват желания, а езикът говори измамни и неверни неща, то тези органи са най - голямото наказание за човека, на когото принадлежат. Двуличието изпълва душата му и щастието бяга от него.

персийска приказка