- Дядо, знаеш ли, чувам я понякога нощем. Все още плаче... Май още го обича!
- И аз я чувам, синко, но не плаче, защото все още го обича. Човек плаче много по- дълго от обида, отколкото от любов, детето ми. Плаче поради илюзии, поради мечти, които е имал. След една раздяла сълзите измиват ненужното, за да остане чист споменът за любовта. Човек е хубаво да си обича спомена за любовта с някого. Затова нека плаче сега... А ние с теб ще се правим на глухи! Честна капитанска?
- Честна капитанска! А какво е това „илюзия”?
- Нещо нереално, несъществуващо, измислена твоя представа за нещо си. Или най-често - за някого. Но е едно от нещата, в които най-силно вярваш, че съществуват. Разбираш ли?
- Да, нещо като еднорог.
- ....или Бог...

Мария Лалева