“
До едно малко планинско село живеел стар мъдрец. Той правил прекрасни играчки за деца. Децата изпадали във възторг от тези играчки! Но със своите несръчни ръце лесно ги чупили и се разстройвали много, когато ги загубвали... На родителите им писна от постоянните ревове на децата и те отишли при мъдреца.
- Защото правиш играчките си толкова изтънчени и толкова чупливи?! Нали уж ги правиш за децата, а те не могат да играят с тях!
- Децата ви скоро ще пораснат и вместо играчките в техните ръце ще се окажат крехките сърца и душите на хората – нека да се научат да бъдат внимателни с тях, като внимават с прекрасните ми играчки! – отговорил мъдрецът. Внимавайте много, когато някой ви повери сърцето и си отвори душата – те са толкова крехки и толкова лесно можеш да ги увредиш с несръчните си ръце и тежките думи.
- Защото правиш играчките си толкова изтънчени и толкова чупливи?! Нали уж ги правиш за децата, а те не могат да играят с тях!
- Децата ви скоро ще пораснат и вместо играчките в техните ръце ще се окажат крехките сърца и душите на хората – нека да се научат да бъдат внимателни с тях, като внимават с прекрасните ми играчки! – отговорил мъдрецът. Внимавайте много, когато някой ви повери сърцето и си отвори душата – те са толкова крехки и толкова лесно можеш да ги увредиш с несръчните си ръце и тежките думи.