"Когато минавам през някое село, аз предвиждам, че кучетата ще ме лаят и всякого нося в джоба си парче хляб да им дам. Щом ме залае някое куче, аз започвам да му говоря, давай му парче хляб и заминавам... Тъй щото лае ли ви някое куче, не го замервайте с камъни, но му хвърлете парче хляб. Като го замериш с камъни, то ще бяга, но повече ще лае. Обиди ли те някой, не хвърляй камъни по него, но дай му парче хляб. Хлябът представлява Живото Слово."

Учителят Петър Дънов