Гледайте човека под такъв ъгъл, че да виждате неговата красота – гледайте го и си кажете: „Велик е Господ, който е създал този човек; Той е започнал да го вае, да работи върху него, вложил е хубави неща, които един ден ще се развият” – така трябва да гледате на хората. Някой погледне своя брат и казва: „Този човек не го бива, няма хубави черти.” Казвам: не бързайте толкова, вие виждате една недовършена картина и се произнасяте вече; Бог е започнал тази картина и един ден ще я завърши, щом я видите завършена, тогава само имате право да се произнасяте – сега са нахвърляни сенките само, но като видите тази картина завършена, тогава ще разберете какво е било вложено в нея. Изкуство е човек да вижда в лицето на своите братя или сестри онова, което Бог първоначално още е вложил в тях и което в бъдеще ще се развие; докато не придобие това изкуство, човек и себе си не може да оцени. Затова именно не казвайте, че нищо не струвате – знайте, че всички сте недовършени картини.

Учителя Петър Дънов