“
Вървят ли двама на дълъг път и път да няма не ще се спрат.
Ще бродят близки по таз земя, ах, как не искам да съм сама.
Решат ли двама да дирят брод в тях грейва пламък за цял живот.
Той пръска искри в скръб и тъма, ах, как не искам да съм сама.
Делят ли двама една съдба, допрат ли рамо в една борба,
ще легнат чисти във таз земя, ах, как не искам да съм сама,
ах, как не искам да съм сама.
Богомил Гудев
Ще бродят близки по таз земя, ах, как не искам да съм сама.
Решат ли двама да дирят брод в тях грейва пламък за цял живот.
Той пръска искри в скръб и тъма, ах, как не искам да съм сама.
Делят ли двама една съдба, допрат ли рамо в една борба,
ще легнат чисти във таз земя, ах, как не искам да съм сама,
ах, как не искам да съм сама.
Богомил Гудев