“
Виж, не се забравя ей така любов, която много ти е давала. Която ти е вземала съня, която за ръка те е държала. Която те е вдигала и вече над омръзналите битовизми. Която е засищала и глад, която ти е давала и риза. Не се преглъща като залък тя - застава ти на гърлото и дращи.