Боли. Да я чувстваш как си тръгва по малко всеки ден (на пръсти в тъмното си ходи) и не, не можеш да я спреш да й извикаш „остани, любов“
(още мъничко поне) „ще ти направя чай с дъх на вяра“. Не можеш, не не искаш защото тя е уморена от чакане и обещания.