В Древен Китай прасковата е приемана за символ на безсмъртието и на дълголетието, носител на радост и хубав късмет. Цветът на дървото е символ на свежестта на младите момичета, но - и на лекомислените жени. С евфемизмът ”Лудостта на прасковата” често се означават обърканите чувства на младия човек по време на съзряването му през пубертета. Легендата разказва, че богиня Хсицанг-му си почивала в планините Куенлун сред прасковена градина. Прасковата предпазва от зловредни влияния. Дървесината на това растение е използвана за пропъждане на зли демони. По време на новогодишните празници древните китайци поставяли върху вратите на домовете си клони от праскова като защита: целта е да се попречи на лошите духове да проникнат в къщата и да навредят на обитателите ѝ. Прасковата е приемана като знак на протекция, от нейната дървесина се изработват статуетките на пазителите на вратите на дома.