Беше един от онези моменти, в които просто ти е тъжно. Ей така, от нищото. Един от онези моменти, в които нямаш против да ти е тъжно и всъщност донякъде искаш да ти е. А след това плачеш или се наспиваш хубаво. И пак си щастлив. И пак продължаваш да живееш живота си.