“
Аз не познавам душите на хората, а всички души, които са в мен. Аз не познавам света, а всички светове, които са в мен. Не съм бродил в пустинята, но хиляди пъти се губех сред своите безкрайни пясъци. Не вярвам в нищо навън, но неразрушими храмове в себе си имам. Не ми трябват цветя - имам райски градини в очите си.
Радослав Гизгинджиев
Радослав Гизгинджиев