“
Един евангелски проповедник в Америка имал обичай, след неделната си проповед, да взема по едно бедно дете у дома си, да го нахрани добре и тогава да го изпрати. Преди обяд той прочитал заедно с детето молитвата „Отче наш” и след това започвали да ядат. Това правел той няколко години наред и бил доволен от себе си. Той считал, че по този начин изпълнява волята Божия. Обаче, един неделен ден, според обичая си, пак взел със себе си едно бедно дете, което с поведението си го научило на нещо ново. Коленичили, той и детето, и започнали да четат молитвата: „Отче наш, Който си на небето.” Той чете молитвата, а детето повтаря след него. „Да се свети името Твое” Проповедникът чете, а детето мълчи. – Повтори тия думи! Ако не ги повториш заедно с мене, няма да ти дам обяд. Детето пак мълчи. – Защо мълчиш? Кажи, коя е причината, че престана да се молиш? Детето го запитало: „Вярно ли е, че Господ, Който е на небето, е наш Баща?” – Вярно е. Господ е Баща на всички хора по лицето на земята. – Щом Бог е наш Баща, ти си мой брат! Детето казало тези думи на проповедника и дълбоко се замислило. То искало да каже: Ти искаш сега да ме заставиш насила да чета молитвата „Отче наш”, преди да се убедя в истинността и правотата на отношенията между хората, от една страна, и техните отношения към Бога, от друга страна. Какъв брат си ми ти, когато днес ще ме нахраниш, а след това ще ме оставиш на улицата, да се скитам гол, гладен и бос?
След разговора си с бедното дете, проповедникът дошъл до една нова идея, че хората вършат волята Божия механически. Който иска да върши волята Божия, той трябва да обича хората, да обича всички живи същества така, както Бог ги обича.
Учителя Петър Дънов
След разговора си с бедното дете, проповедникът дошъл до една нова идея, че хората вършат волята Божия механически. Който иска да върши волята Божия, той трябва да обича хората, да обича всички живи същества така, както Бог ги обича.
Учителя Петър Дънов