Казвам: ние трябва да бъдем доблестни, да изповядваме погрешките си един на друг, да ги признаваме. Ще ви приведа един пример за дядо Тричко и за слугата му Марин. Ще ме извините, ако има някой между вас на име Тричко или Марин. Цели 20 години прекарал Марин при дядо Тричко, но дядото бил много скържав, стиснат, та постоянно използвал Марина. Най-после Марин започва да краде. Дядо Тричко бил земеделец и затова Марин взема една крина жито от него, утре друга и по този начин незабелязано си пооткрадвал по нещо. И дядо Тричко обирал Марина като го използвал, но и Марин го обирал. Обаче, един ден Марин си купил едно Евангелие и започнал да чете. Тъй, както четял, казва си най-после: лошо направих аз, тъй не се живее. Един ден отива при дядо Тричко и му казва: слушай дядо Тричко, много зле постъпих аз по отношение на тебе. Аз от известно време взех да те обирам. Днес си пооткрадна жито от хамбара ти, утре друго нещо, но така не се живее. Това не е живот. Аз тръгнах вече в нов път и не искам да живея по старому! Дядо Тричко му казва: е, синко, ти не направи добре, но и аз знаеш ли колко ти изядох? Я вземи да прочетеш колко време си служил, колко ти се пада и колко си получил? Изважда кесията си и му заплаща всичко като му казва: за в бъдеще ще ми станеш син, ще бъдеш мой храненик.

Такъв дядо Тричко и такъв Марин трябват на света. Това са идеали. Аз бих желал за в бъдеще в България да има такива дядо Тричковци и Мариновци.

Учителя Петър Дънов