„Мога да лeкyвaм всички бoлecти и мъртви да възкресявам, но това не го правя, защото няма никаква полза. Представете си, че застана сред София и започна да лeкyвaм всички бoлни.
Тогаз името ми ще се разчуе по целия свят и ще почнат да идват бoлни отвсякъде. Тогава няма да мога да си гледам работата. И ако излeкyвaм всички бoлни хора, какво съм направил? Представете си, че взема едно прасенце, измия го, изкъпя го и го пусна. Какво ще направи то? Ще отиде пак, ще се потопи в гьола и пак ще се изкаля.
Така е и с всички хора, които страдат от различни бoлecти. Бoлecтите са резултат от техните грехове и престъпления в миналото и ако аз ги излeкyвaм, без в тях да се е пробудил стремеж към духовен живот, те ще продължат да си живеят в своите грехове и още по-лоши бoлecти ще ги сполетят. Има ли тогава смисъл да лeкyвaм такива хора?
За да се лeкyвaт хората, преди всичко трябва да стане пробуждане на тяхното съзнание и да изменят начина на живота си. Значи, в умовете на хората трябва да се внесат нови идеи, които да преобразят техния живот.”

Учителя Петър Дънов