Не ме интересува как си изкарваш прехраната.
Искам да знам за какво те боли и дали би посмял да мечтаеш, да посрещнеш копнежа на сърцето си.
Не ме интересува на колко години си.
Искам да знам дали би рискувал да изглеждаш като глупак заради любовта си, мечтата си, заради приключението да бъдеш жив.
Не ме интересува кои планети кръжат около Луната ти.
Искам да знам дали си се докосвал до собствената си горест, дали оставаш неограничаван от препятствията на живота или се свиваш и затваряш от страх да не се повтори болката!
Искам да знам дали можеш да бъдеш в болката, моята или твоята собствена, без да я криеш, заглушаваш или да я поправяш.
Искам да знам дали можеш да бъдеш с радостта, моята или твоята собствена, дали можеш да танцуваш лудо и да оставиш екстаза да те изпълни до върха на пръстите, без да ни предупреждават да сме внимателни, разумни, или да помним ограничаващата ни човешка същност.
Не ме интересува дали историята, която ми разказваш е истина.
Искам да знам дали можеш да разочароваш някой друг, оставайки верен на себе си, дали можеш да понесеш обвинението в предателство, непредавайки собствената си душа.
Искам да знам дали можеш да бъдеш предан и следователно, заслужаващ доверие.
Искам да знам дали можеш да видиш красотата, дори когато тя не е красива всеки ден, и дали можеш да си извора на божието присъствие в живота.
Искам да знам дали можеш да живееш с поражението, твоето или моето, и все пак да застанеш на ръба на езерото и да изкрещиш на блясъка на пълната луна – Да!
Не ме интересува къде живееш и колко пари имаш.
Искам да знам дали можеш да се изправиш след нощ на мъка и отчаяние, изтерзан до кости, и да направиш каквото е нужно, за да се хранят децата.
Не ме интересува кой си и как си стигнал до тук.
Искам да знам дали ще застанеш до мен в огъня на сърцето и няма да се отдръпнеш.
Искам да знам какво те крепи отвътре, когато всичко друго се руши.
Искам да знам можеш ли да бъдеш сам със себе си и дали обичаш това присъствие, в моментите на празнота, когато няма друг до теб…