Добре! Затвори очи! Сега си представи, че него вече го няма. Че вечно пръснатите му вещи и дрехи, са в друг дом. Че нечия друга паста за зъби, забравя отворена. Че някоя друга гледа така, както гледа теб. На друга се усмихва и нея прегръща така, сякаш ей сега света ще свърши. Нея целува, останал без дъх.
На друга прави палачинки. По боксерки. В три през нощта. Само защото е промърморила на сън, че е гладна. Друга се смее до припадък на шегите му. Не виждаш какво е толкова смешно ли? Няма как! Не си ти!
Нейните рамене разтрива, защото се е върнала уморена от работа. Не твоите!
Друга го удря бясно в гърдите и тяхната караница, не вашата, приключва с гърба й опрян в стената. С целувките му по шията й. Те вече са нейни! Не твои! Само той приключва скандалите така! Но вече се кара с друга и с друга се сдобрява. Не с теб!
Нейното тяло познава така добре и сега тя заглушава виковете си във възглавницата. А после... после мечтаят на глас за бъдещето. Докато съмне. За тяхното бъдеще! Не за вашето!
Някоя друга носи парфюмът му по тялото си и нарочно си пръсва от него, преди да излезе сутрин. Помниш ли този аромат? Върху теб ли е още? Представи си, че го няма!
На някоя друга забравя да каже – „Обичам те”, но пък знае как тя, най-много обича кафето си сутрин. На друга носи без повод цветя. Не са същите, които обичаш ти! Други са! Но и жената е друга.
Преди да излязат на вечеря, нея гледа с обожание, как се облича пред огледалото. Познаваш този поглед! До вечерята така и не стигат. Но ти знаеш!
Пред друга пада на едно коляно... Какво каза? Да спра!
Е? Представи ли си го? Страшничко, а?

Мария Иванова