Светлината от уличната лампа се прокрадваше през прозореца.
- Какво стана по пътя?- попита Сянката.
- Срещнах различни хора… помогнах на много от тях… болеше ме с тях… обичах с тях… изгубих много от тях…
- С теб какво се случи?- попита Съдбата. Силуетът й потъна в най - тъмния ъгъл на стаята.
- Вървях… губих се… намирах… срещнах. Него - отвърна момичето гледайки към прозореца. - Той искаше да вървим заедно по пътя… да сме едно.
Тишина… само шумът от стенният часовник й напомняше че е сама.
- Обичам го - гласът и сякаш разцепи тишината - боря се със себе си… с природата си… помагам на хората… те вярват в мен, но самата аз имам нужда от помощ… обичам… нещо умира всеки път когато го нараня… а той ми вярва… на инат ми вярва… и ме обича.
Искам го…